Тъмната й кожа златиста
за миг оживя пред мен,
видях я студена и лъчиста,
съвършена ден след ден.
Очите тъмни без искра,
погледа тих и мрачен,
миглите - струни на лира,
грима черен и вечен.
Косата, дълга и мека,
вее се от топлите ветрове,
черна пелерина лека,
никакви бели снегове
Скъпоценни камъни по нея,
символика в накити скрита,
с нисък глас ще запея
за божествеността в нея впита.
Слаба и грациозна,
стъпва като самодива,
властна и мистериозна,
кралицата красива.
No comments:
Post a Comment