И светлините огряха лицата им,
безизразни като сърцата им,
приветства ги топла светлина,
двама чужди хванати за ръка
вървят през града заблудени,
вечно един за друг родени,
душите им преплетени
и от скръб заметени,
и както устните им се сливат,
едно в друго се изливат
чувства на тягостен гнет,
на недовършен куплет
за страстта, която се впива
дълбоко в плътта и развива
зависимост от привързаност,
проклинаща тази сдържаност,
що от ума без смисъл струи
отиди си, мисъл, умри!
