Сладка мъка

Ругай, бесней, съди ме,
че болка пак си причиних,
но моля, разбери ме,
че така болка ти спестих.

Мойто тежко удовлетворение
е да страдам, да гния и да тлея,
заради това грешно спасение
аз се боря, крепя и милея.

Прегърбена нося своя кръст,
кожата ми дълбоко разранява,
но нямам желание за мъст,
защото той ме възвисява.

 

Рана

Всяка нощ е една цяла вечност,
пълна с блян и безсърдечност,
всеки миг, далеч от моя сън,
е далеч от това, което съм.

Ти си надеждата, светлината,
разораната почва, позната.
Мислите ми необуздани,
бодлива роза ги брани.

Дори кръвта възлюбена,
да изтече погубена,
червеното ще ме крепи,
синьото ще ме сломи!

Думи

Мълча пред вас, вечните деца,

крия порока пред невинните лица,

а думи винаги има в ума ми,

чакат падението на трупа ми,

те шепнат, понякога крещят,

силно се смеят, тихо сълзят,

че им забранявам да се изявяват,

защото тленен хаос ще причиняват.