Загубена пътека

Чувам гласа ти някъде зад мен,

провлачват се часовете ден след ден,

забрави ме ти, остави ме сама,

тръгна си без да оставиш следа.

Кога ще се върнеш ти обратно?

Ще ме оставиш ли загубена безвъзвратно?

Не те усещам някъде наблизо.

Усещаш ли ти моя призив?

Без теб изпадам във забрава,

живота ми напуска всякаква забава,

какво объркване в моето съзнание,

липса на нов чар и обаяние.

Не знам вече как да те върна,

как тъгата в радост да превърна,

стихове отправям аз към теб, любима моя,

силно се надявам ти да чуеш воя,

призовавам те пак да ме поведеш,

искам на мен пак да се отдадеш.

Липсва ми блясъка и цветовете,

липсват ми надеждата и световете,

няма я увереността и мечтата

за топли ветрове във косата,

върни ми всичко това и ме събуди,

от този мрачен сън ти ме върни.

На теб разчитам, теб те моля,

викам те аз като Неволя,

помогни ми пак решетата да разбивам,

научи ме как цветята да поливам,

твърде дълго спа под снега студен,

внушавайки си, че за това е роден.

Нека ръката ми искри да пали,

нека дъха ми да фучи като хали,

всичко, само в мен да се вселиш,

в сърцето ми да се внедриш.

Физическа магия

Шарки, изпълващи пронстранството вяло,

светлини, разкъсващи платното бяло,

малка четка рисува със следи блестящи,

дребни ноти извисяват тонове искрящи.

Бледа сянка пие от бокала

и се превръща в мощна хала.

Ритъмът, който около тебе вие,

е ритъмът, с който сърцето ти бие,

живи стъпки навсякъде се чуват,

завладяни енергии бързо бушуват,

стихиите в нас са се вселили,

боговете в нас са се превъплатили!

Още едно разрушение

Един човек губя, друг се завръща,

болката във друга болка се превръща,

сълзите сухи напират в очите мои,

тежък камък паднал на гърдите свои.

Защо съм се превърнала в такова олицетворение

на слабостта с мрачно, тъмно вдъхновение?

Гледа към мен сега, но не ме вижда,

вълна от ярост и злоба към мен приижда,

гняв от нежелана, разкъсваща безпомощност,

приятелство, лишено от всякаква безкористност.

Мразя ви! Мразя вашето лицемерие!

Мразя тъпотата ви в това безвремие!

Мразя чудовището, което отвътре ме изяжда,

не понасям пламъците, които ме прояждат.

До каква степен успя да ме ядосаш ти,

за да може каменното ми спокойствие да отлети

и да бъде заместено от тази яростна проказа,

от този вирус, който хората наричат омраза.

Няма ли най-после всички деца да порастнат?

Няма ли глупавите драми те да надраснат?

Как боли да се довериш и да те предадат,

как боли да те използват и подведат,

как боли сърцето ти да изтръгнат,

преди дори да си го дал, с него да си тръгнат.

Hesitations

Maybe I can not write,

maybe I can feel despite,

maybe my soul is not clean,

but you'll never know what I mean!

Maybe I can't see more than you,

I don't have the right to sue,

maybe it's all just in my mind,

but that is for nobody to find!

Maybe your reality is a lie,

maybe you should look, not deny,

maybe there is more than it appears,

and you can't touch what interferes...