Първи думи - сърцето ми препуска,
не кръв, а огън то изпуска.
Сливат ми се "нощем' и "денем",
защото ти бе близо до мене.
Толкова пъти горчиво не сполучих,
но урока си така и не научих:
да не издавам чувства мои,
да си ги пазя свои.
Цели вечности аз пропилявах
сама и себе си опознавах.
И за какво след истината тичах? -
За да може хората да ме отричат!
Зрънце мъдрост прогнило
ти ми връчи, тъй унило,
отричам мъдростта ти аз,
понеже ти отрече ме тогаз.
А за миг бях толкова щастлива,
трябваше да съм по-прозорлива:
само аз мога да обичам така
и сама аз съм си сега.
