Принизяване

Мрачната нощ си отива,
от прохладен дъжд освежена,
пълна с безнадеждност красива,
от невъзможност замрежена.

Fire

What if I come to you

and pour benzine over me?

Would you leave me blue,

or light a match and flee?

 

Вампирът

Днес аз оплаквам съдбата си,
днес аз погребвам душата си,
полагам сърцето ми да спи,
сънят болката ще утеши.

Поканен си на погребението,
прикрито зад забавлението,
ела при гроба ми загадъчен,
само ти си ми достатъчен.

Искам сънят да ме спаси,
но вече и сън не ме лови,
само в сънищата те виждам,
в тях към теб прииждам.

Не ще ме видиш ти навреме,
не ще споделиш мойто бреме,
не ще видиш как драпам
да ме измъкнеш от трапа.

На гроба ми сълза не ще пророниш,
добра дума за мен не ще отрониш,
ти си ми до болка непознат,
като скулптор велик, но сакат.

Ето, сега сълзите си събирам
и гледайки те, си отивам,
ранно слънце ме връхлита
и самолетът... излита...

Буден сън

Като призрак черен,

кръжащ далеч от мене,

на призрак верен,

криеш се безмълвно денем.

Вековната ти душа

носи очи на слепец!

Всеки ден руша

моя скъпоценен младенец.

Сънищата са си мои,

тях не можеш да подчиниш,

правя множество завои,

в мен за да се внедриш.

Ще хвана ръката ти

и под дъжда ще се разходим,

ще слушам словата ти,

докато в съня ми бродим.

Ще танцувам с теб,

очите ти ще горят плътта ми,

ще замръзна в лед,

а ти ще наследиш нощта ми.