О, смъртни, не идвайте при мен,
аз избрах самотата в този ден.
Душите нека бъдат моя компания,
далеч от човешките занимания.
Разума изключен, сърцето цяло,
духа включен, тялото вяло.
Вън от суетата на плътта,
в спокойствието на нощта.
Безвремие нека ме обгърне,
в самодива да ме превърне.
Тленните дни да се преброят,
блатните вопли да се забранят.
Защо да понасям реалността,
вместо да приема прелестта
на едно вълшебно въображение,
без тъги и оскърбление?
Защо да ходя по земята?
Защо не разперя крилата?
Над повърхността да полетя,
нови светове да сътворя.
С думи времето не пилея,
мелодия красна ще запея.
Музиката се крие в тишината,
цветовете са във тъмнината.
Плътта е проста, загърби я!
Душата чиста, прегърни я!
Магията е визуализация,
пречи таз цивилизация!
Жестокостта ме потресава,
глупостта ме отвръщара!
Съвършенството няма да се приключи,
ако всичко човешко не се изключи!
