Да имаш крила и някой да ти ги върже,
да плачеш и той сълзите ти да бърше,
лекия вятър да очакваш и следиш,
безпомощно желаейки да отлетиш.
Цветето току-що посадено,
от бурени почти напълно задушено,
без вода и слънце се задушава
и неусетно в бурен се преобразява.
Снежният човек във двора,
зловещият студ му е опора,
последната снежинка щом прелети,
той на бяла кал ще се стопи.
Духовна и материална - смъртта
е навсякъде около теб в бита,
и без да я виждаш и зовеш,
тя ще те вземе, не ще я спреш.
Снежният човек във двора
моли се за своята опора,
последната снежинка прелетя
и убивайки го, слънцето изгря.
Цветето току-що посадено,
от бурените веч е задушено,
без вода и слънце се задуши
и неусетно в бурен се преобрази.
Ти имаш крила и някой ти ги върза,
от сълзите ти той уплаши се и побърза
да си тръгне докато вятъра следиш,
безпомощно желаейки да отлетиш.
