Изречение

Ума ми пълен с думи излишни,

сърцето кървящо от чувства лишни,

душата мълви спомени скришни

за моменти сакрални и предишни.

Слънчоглед

Със отвращение гледа,

обиден ни е слънчогледа,

разочарован, оскърбен,

навел глава опечален.

Безброй тъжни цветове,

като птици без криле,
в поле от смърт крещяща

за помощ летяща.

Поле от стотици

объркани главици,

в различна посока всяка,

но не и към светлината.

Има някои нови,

млади, но готови

да сведат очи кафяви

и косици русоляви.

Природата ни отмъщава,

ето как ни възнаграждава,

обиден ни е слънчогледа,

той веч към слънцето не гледа!