Бленувани думи

Действия и думи са в синхром

и не причиняват вече разгром,

под твоето крило в заслон

съм най-сигурна под тоз небосклон.

Съдбата човешка боготворя,

на тъмната материя благодаря

за сакралност преди да прегоря,

за тебе страстно аз горя!

Търпението се възнаграджава,

значими моменти обещава,

мъката в обичта си заслужава,

любовта винаги побеждава!

Сакрални думи

Имам нещо на сърцето,

но насила му налагам вето.

В няколко стиха ще го поместя,

от устните си за да го изместя.

То на гърдите ми тежи,

като облак над мен кръжи,

в гърлото ми ме задушава,

за прибързаност ме порицава.

Моето вечно нетърпение,

е и вечното ми съгрешение,

казаното не мога да върна,

от думите си не ще се отвърна.

Като най-сладкия мед

са чувствата ми към теб,

като водата след това

са мъчните ми слова.

Сълзи текат, а ти не знаеш

колко трудно е да гадаеш:

защо се чувствам тъй сама

и докога ще съм така?

Аз нямам право да очаквам,

затова нетърпеливо изчаквам

да видиш какво виждам сега,

да не бъда вече никоя...

Беше

Лека, призрачна и красива -

една горска самодива!

Несиметричност, дефекти и простота -

можеш ли да видиш красота?

Питам в стихотворение прозаично -

сляп ли си за всичко различно?

Ще хванеш падаща звезда,

но няма да съм аз това!

Аз ще падна и угасна,

но при теб не ще порасна.