Тих крясък

Покрусена аз умирам,

с нокти кожа съдирам,

очи прозрели изваждам,

сърце страдално пробождам.

Лишен от красота век,

лишен от доброта мироглед.

Напускам, не ми понася!

Напускам, защото не ми изнася.

Стиха спасява, но знай,

че все пак всичко има край

и когато римата замре,

тишината ще ме отнесе.

Еднакви чеда преминават,

сляпо нищо не осъзнават,

мълчаливо подминават деня,

докато мълчаливо аз крещя.

Покрусена аз умирам,

да, точно теб визирам!

И ти слепец си, погледни,

виж, за да не умреш и ти...

Отказ

Стоя аз затворена

в клетка отворена,

изхода виждам,

към него прииждам.

Голяма вреда,

малка загуба.

Клетка - спасение,

изход - творение.

Спомени изоставени,

навици забравени,

една нова ера

аз ще намеря.

Момента липсва,

воля изисква,

епоха оставям,

нова създавам!

Любов

Какво е това?

Ума да тлее неразумно,

очите да шарят безумно,

сърцето да бие шумно!

Какво е това?

Думи да нямаш,

душа да си даваш,

внезапно да полудяваш!

Какво е това?

Да запазваш всеки миг,

да умираш за този лик,

раздялата да бъде подвиг!

Какво е това

и как така умее

докато в мен живее

живота ми да владее?

Творчество

Лилава магия скрита,

червена жизненост впита,

синя радост в душата,

непозната прелест крилата

само чакат да ги отключиш

и нови светове да получиш.

Дарба отгоре дадена,

но тъй сляпо изоставена,

към нея посегнеш ли ти,

успокой се и се приготви,

защото после няма да заспиш,

започнеш ли веднъж да твориш.

Лилава магия открита,

синя жизненост впита,

червена радост в душата,

позната прелест крилата

вилнеят, понеже ги отключи

и нови светове получи.