Nocturne

We dance, so enchanting,

our bodies move, slanting,

music caresses our skin,

notes sound within...

The floor underneath is waiting,

the audience is baiting

to hear the words of sharp

in the score of the harp...

Doesn't matter what I pray,

it's not going to change the way

you look at me, slanting,

as my mind moves, enchanting...

Сън

Сън във радост и любов пременен, 

сън от болка и тъга породен, 

сън за копнеж непоправим, 

сън прекрасен, незабравим!

Незначителен

Незначителен за деня ми,

той яви се в съня ми.

Дълбоко от съзнанието тайно,

появи се съмнение омайно.

И този сън като други,

странни чувства пробуди.

Едва поела ново дихание,

съм с объркано съзнание.

Гледам го и не знам

как стигам все до там:

от незначителен в деня ми,

да се явява в съня ми.

Вещици

Нека мине времето, да не остави следа

от грозното нещо, което сторих сега,

нека не бъдат чути думите смешни,

да не бъдат заклеимени те грешни.

Нека се сбъдне червеното мастило,

без да увисна на сивото бесило.

Нека самодивите да ме разберат,

наместо хората да ме опорочат.

Нека думите ми да са естествена близост

за ангелско чудо, не за срамна низост.

О, нека мине времето, да не остави следа

от грозното нещо, което сторих сега!

Защо?

Колкото и да се заблуждавам,

все сама с истината оставам,

колкото и с разума да разсъждавам,

все на сърцето си се предавам.

Де да можех да го отрека, но то

противи се и пита ме защо

тупти тъй силно и какво

би било това да е само.

С радост всичко бих заличила,

не знаейки как съм се отличила,

ни мъка, ни тъга бих си причинила,

ако знаех защо в теб съм се внедрила.

Magic

Voices you can't hear

screaming when no one's near,

asking 'Who is here?'

to feed from his fear.

Pictures from the past

who had never long to last

for which your eyes are vast

like a spell is being cast.

It's all there in the Book

which the future took,

demanding you to look

and get off the hook.

Светлина

Аз ще знам, но в знанието не ще се препъна,

ще се крепя и в блатата няма да затъна,

и докато вий се храните с калта позната,

аз ще гладувам, но ще пия амброзия свята.

Ще танцувам и краката ми не ще се уморят,

ще ви гледам, но очите ми няма да прегорят

ни към присмеха на гласовете ви презрени,

ни към емпатията, с която малцина са дарени.

Докато давам тез обещания свои, клети,

приемам блюдата, от вас грубо заклети

да бъдат отричани, невидими, даденост,

приемам ги да бъдат моята праведност.

Дяволът ангел

Неговите ярки очи засмени

оставят моите поробени,

очите на дяволът ангел,

очите на висш архангел.

Всяко докосване небрежно

оставя съзнанието ми безметежно,

кара тялото ми да гори,

искайки и него да изпепели.

Неговата слънчева усмивка

дава на душата ми почивка,

озарява мрака на нощта,

гони от мен немощта.

Мислите ми от него са превзети,

аз бера несъществуващи букети.

Ах, каква дяволска агония!

Ах, каква ангелска хармония!

Черно-бяло

Ин и Ян, нощ и ден,

добро и зло, свобода и плен -

взаимно изключващи се,

но не и отблъскващи се.

Слънце и Луна,

огън и вода -

опозиции вечни,

близки и далечни.

Начало и край,

Ад и Рай -

не са веч задружни,

но са взаимно нужни.

Мракът от светлината зависи,

тъгата в радостта личи си.

Сливат ли се порок и добродетел,

или унищожават се до пепел?

От пълните противоположности

раждат ли се нови възможности,

стават ли недъгави и грозни,

наместо нежни и виртуозни?

Няма никакво значение

от човешкото притеснение,

чувствата силни се вричат,

че + и - се привличат.

Смъртни

Да имаш крила и някой да ти ги върже,

да плачеш и той сълзите ти да бърше,

лекия вятър да очакваш и следиш,

безпомощно желаейки да отлетиш.

Цветето току-що посадено,

от бурени почти напълно задушено,

без вода и слънце се задушава

и неусетно в бурен се преобразява.

Снежният човек във двора,

зловещият студ му е опора,

последната снежинка щом прелети,

той на бяла кал ще се стопи.

Духовна и материална - смъртта

е навсякъде около теб в бита,

и без да я виждаш и зовеш,

тя ще те вземе, не ще я спреш.

Снежният човек във двора

моли се за своята опора,

последната снежинка прелетя

и убивайки го, слънцето изгря.

Цветето току-що посадено,

от бурените веч е задушено,

без вода и слънце се задуши

и неусетно в бурен се преобрази.

Ти имаш крила и някой ти ги върза,

от сълзите ти той уплаши се и побърза

да си тръгне докато вятъра следиш,

безпомощно желаейки да отлетиш.

Невидима

Упорито в мрака крепя се,
не му се давам, държа се
за дъгата бледа във небето,
прикривайки се в битието.
Пазя се зорко и търпеливо,
мълча шумно и горчиво,
а горчивината не помага,
че душата ми е на прага
като малка да се скърши,
че енергията ми свърши.
Крехка и слаба аз линея,
за опора немощно лелея,
за вълната, която ще ме
обгърне и ще ме спре
да се удавя неуловимо
във всичко непоправимо.

Бленувани думи

Действия и думи са в синхром

и не причиняват вече разгром,

под твоето крило в заслон

съм най-сигурна под тоз небосклон.

Съдбата човешка боготворя,

на тъмната материя благодаря

за сакралност преди да прегоря,

за тебе страстно аз горя!

Търпението се възнаграджава,

значими моменти обещава,

мъката в обичта си заслужава,

любовта винаги побеждава!

Сакрални думи

Имам нещо на сърцето,

но насила му налагам вето.

В няколко стиха ще го поместя,

от устните си за да го изместя.

То на гърдите ми тежи,

като облак над мен кръжи,

в гърлото ми ме задушава,

за прибързаност ме порицава.

Моето вечно нетърпение,

е и вечното ми съгрешение,

казаното не мога да върна,

от думите си не ще се отвърна.

Като най-сладкия мед

са чувствата ми към теб,

като водата след това

са мъчните ми слова.

Сълзи текат, а ти не знаеш

колко трудно е да гадаеш:

защо се чувствам тъй сама

и докога ще съм така?

Аз нямам право да очаквам,

затова нетърпеливо изчаквам

да видиш какво виждам сега,

да не бъда вече никоя...

Беше

Лека, призрачна и красива -

една горска самодива!

Несиметричност, дефекти и простота -

можеш ли да видиш красота?

Питам в стихотворение прозаично -

сляп ли си за всичко различно?

Ще хванеш падаща звезда,

но няма да съм аз това!

Аз ще падна и угасна,

но при теб не ще порасна.

Последни думи

Първи думи - сърцето ми препуска,

не кръв, а огън то изпуска.

Сливат ми се "нощем' и "денем",

защото ти бе близо до мене.

Толкова пъти горчиво не сполучих,

но урока си така и не научих:

да не издавам чувства мои,

да си ги пазя свои.

Цели вечности аз пропилявах

сама и себе си опознавах.

И за какво след истината тичах? -

За да може хората да ме отричат!

Зрънце мъдрост прогнило

ти ми връчи, тъй унило,

отричам мъдростта ти аз,

понеже ти отрече ме тогаз.

А за миг бях толкова щастлива,

трябваше да съм по-прозорлива:

само аз мога да обичам така

и сама аз съм си сега.

 

Сладка мъка

Ругай, бесней, съди ме,
че болка пак си причиних,
но моля, разбери ме,
че така болка ти спестих.

Мойто тежко удовлетворение
е да страдам, да гния и да тлея,
заради това грешно спасение
аз се боря, крепя и милея.

Прегърбена нося своя кръст,
кожата ми дълбоко разранява,
но нямам желание за мъст,
защото той ме възвисява.

 

Рана

Всяка нощ е една цяла вечност,
пълна с блян и безсърдечност,
всеки миг, далеч от моя сън,
е далеч от това, което съм.

Ти си надеждата, светлината,
разораната почва, позната.
Мислите ми необуздани,
бодлива роза ги брани.

Дори кръвта възлюбена,
да изтече погубена,
червеното ще ме крепи,
синьото ще ме сломи!

Думи

Мълча пред вас, вечните деца,

крия порока пред невинните лица,

а думи винаги има в ума ми,

чакат падението на трупа ми,

те шепнат, понякога крещят,

силно се смеят, тихо сълзят,

че им забранявам да се изявяват,

защото тленен хаос ще причиняват.

Принизяване

Мрачната нощ си отива,
от прохладен дъжд освежена,
пълна с безнадеждност красива,
от невъзможност замрежена.

Fire

What if I come to you

and pour benzine over me?

Would you leave me blue,

or light a match and flee?

 

Вампирът

Днес аз оплаквам съдбата си,
днес аз погребвам душата си,
полагам сърцето ми да спи,
сънят болката ще утеши.

Поканен си на погребението,
прикрито зад забавлението,
ела при гроба ми загадъчен,
само ти си ми достатъчен.

Искам сънят да ме спаси,
но вече и сън не ме лови,
само в сънищата те виждам,
в тях към теб прииждам.

Не ще ме видиш ти навреме,
не ще споделиш мойто бреме,
не ще видиш как драпам
да ме измъкнеш от трапа.

На гроба ми сълза не ще пророниш,
добра дума за мен не ще отрониш,
ти си ми до болка непознат,
като скулптор велик, но сакат.

Ето, сега сълзите си събирам
и гледайки те, си отивам,
ранно слънце ме връхлита
и самолетът... излита...

Буден сън

Като призрак черен,

кръжащ далеч от мене,

на призрак верен,

криеш се безмълвно денем.

Вековната ти душа

носи очи на слепец!

Всеки ден руша

моя скъпоценен младенец.

Сънищата са си мои,

тях не можеш да подчиниш,

правя множество завои,

в мен за да се внедриш.

Ще хвана ръката ти

и под дъжда ще се разходим,

ще слушам словата ти,

докато в съня ми бродим.

Ще танцувам с теб,

очите ти ще горят плътта ми,

ще замръзна в лед,

а ти ще наследиш нощта ми.

 

P for Phylosophy

I had a dream of love and protection,

a dream of care and affection,

you were not in that dream.

Am I not affected of your gleam?

I dream of you when I'm awaken,

I dream and think I am mistaken

to think you are the one I'd trust,

I guess everything will turn to dust.

My dreams for you are not free,

they're hidden, they slowly flee,

these dreams are sad and darkened,

they make my spirit frightened.

Your being - confident and shy,

I'd rather have it and dye,

then never have it at all,

never to have the chance to know.

In the end, I really don't care

if I would burn in despair,

I just want you to understand -

by your side is where I want to stand!

Самота

Всеки човек един по един си отива,
всяка мечта бавно и тъжно умира,

аз знам, ще остана сам сама,

ще изгния в мъчната тъма.

Никой не ще потърси мойто тяло,

никой не ще поиска да е отново цяло,

думите ми ще се забравят,

идеалите ми ще се оставят.

Дори самотата ще ме напусне,

и отчаянието ръката ми ще пусне,

без нищо аз ще си остана,

лъч надежда не ще хвана.

Look!

I want you to be here,

I need you to interfere,

your presence will infect me,

your kiss will resurrect me,

your touch will free me!

Why can't you see me?

Сълзи

Колко чисто нещо е сълзата,
прозрачна, свежа като росата,
отразява истинно душата,
разтапя на хората сърцата.

Сълзи на необуздана радост,
или на мъчна тягост,
стичащи се с нежна вялост,
внушавайки мека благост.

Малки кристалчета се стичат,
тихо по бузите тичат,
рязко на емоции обричат
тез, които в емоции се вричат.

Свобода

Политнах аз към небесата,

гледам под мен гората.

От гората съм освободена,

за небето съм родена!

В режим на изчакване

До кога ли в чакане аз

ще прекарвам всеки час?

До кога теб ще желая

докато празно мечтая

да изпълниш ти живота ми,

"живот" му викаха, нали?

Чувствам, че душата ми линее,

виждам, че тялото ми слабее,

знам, че няма да успея

тебе пак да преживея.

Ти - така близо до духа ми,

но тъй далече от плътта ми,

ти ме гледаш как умирам,

ти знаеш, че не намирам

смисъл да се боря вече,

щом ти си тъй далече,

но въпреки това не правиш

нищо за да се поставиш

на мое място и да разбереш,

че с теб и живота ми ще отнесеш,

сякаш искаш да ме няма,

да бъда в сълзи аз обляна.

Нима това чакаш всеки ден,

да се отървеш ти от мен?

Нима живота ми не струва,

докато за твоя се жертвувам?

Изненада

Докъде стигнах от глупост аз - 

да се мъча грешна в този час,

да тлея тъжно във мизерия,

да гния грозно във безвремие.

Сълзите горчиви от очите ми

стичат се чак до гърдите ми,

обрекох душата си на мъка,

на поредната несполука.

Всеки стон, всеки вик от мен

е за тебе всеки черен ден,

всеки нервен поглед блед

теб ще търси винаги навред.

И дори наште сенки разделени,

както телата ни изпепелени,

по отделно да изстинат,

тез чувства не ще отминат!

Раздвоение

Като Хамлет на Шекспир
задавам си аз въпроси,
не мога да намеря мир,
докато Смъртта главата ми не окоси.

Като Яворов със своята песен,
чувства бушуват в душата ми,
живота нещастие ми натресе,
но остави живи сърцата ни.

Абсурд

Ах, вие сте толкова прости!

Пропити с глупост до вашите кости,

пропит е с баналност вашият живот,

не гледате вий към светлия небосвод.

Защо ми се налага с вас да пребивавам?

Защо аз глупостта ви осъзнавам?

Надарена ли съм, или проклета,

че празнота да виждам съм заклета?

Нечий грях ли аз изкупувам,

че в немирието не мога да мирувам?

Кой се е подиграл така с мен,

да страдам аз всеки ден?

Възможно ли е да сте толкова слепи?

Защо от вас красотите са взети?

Къде е вашата хуманност?

Внушена ви е плашеща измамност,

че сте по-висши, по-зрели,

че птиците за вас са пели,

докато всъщност сте грубо ограничени,

нисши, жестоки, от осезание лишени!

Вие от нищо не се интересувате,

никога нищо не бленувате,

вие подминавате живота ей така,

без да вкусите от неговата красота,

мислейки си, че всичко сте видели,

мислейки си, че песента си сте изпели,

докато всъщност гласа ви грозно грачи,

е, аз не искам заради вас да плача!

Фалш

Загнезди се в сърцето самотата

и необясним страх ми причинява,

събуди в съзнанието празнотата,

моята параноя да задоволява.

Venus

A wretched vow was spoken

and she was left heartbroken.

Her soul was forever closed,

so a melody she composed -

a piercing scream that bounds

every lover with wicked sounds.

She let it out for those

who had their minds enclosed.

Her sonata agony preexists

and as long as she exists,

I know there will not be

a "happily ever after" for me.