Далеч във дълбините на моето съзнание
се крие едно тъй запомнено създание,
зова го аз, сърцето ми към него тича,
а то ме блъска, мрази ме и ме отрича.
Гледам го сега как ме доближава,
знаейки, че съществото ми притежава,
усещам вече уханието на магия,
давам му ръката си - "Вземи я!",
но то обидено отказва и си отива,
вълната от сълзи не чака и залива
всичко, което създадохме за миг,
без да получим искрен отклик...
***
Но не, то размисля и се връща,
поема ме и ме прегръща,
умовете ни бързо се опияняват,
един друг лудо се желаят,
очите гледат превъзбудени,
ръцете ни играят влюбени,
устни сключени, езици сплетени,
както краката ни преплетени,
сърцата ни в един ритъм бият,
телата ни едно от друго пият,
искри се палят и кръстосват
където кожите ни се докосват,
сълзите завинаги са далече,
няма никаква обида вече,
само нежност, коприна и кашмир,
силна страст и ласки безспир...
***
О, сън, тъй мъчителен, зловещ,
тялото изгаря в черна пещ,
душата на кръст разпъната,
от прекрасен демон целуната,
всичко боли, щом спра да блуждая
и, че само сън това е, осъзная.
Всъщност то при мен не се върна,
като малко дете гръб ми обърна,
гледайки назад, напред върви,
говорейки ми, то мълчи,
не разбирам аз какво от мен желае,
ах, какво чудно създание това е...
