Леки снежинки ефирно летят,
падат на кожата ми и не се разтапят,
като пеперуди тихо прахтят,
сърцето ми във сън потапят.
В ледения дом бестящи искри,
да ги съзерцаваш и да не разбереш,
топлината нож в гърба ми заби,
леда го излекува без да го спреш.
Студа нежен като любовник,
обгърнал силно душата ми,
сковал предан като бунтовник,
здраво държи ръката ми.
В този храм на хармонията,
вечно тъй недосегаем,
звучи кристална симфонията
за всичко, което желаем.
No comments:
Post a Comment