Слушам нашите песни,
запомням ритмите лесни,
изплуват спомени забравени,
говорят думи изоставени.
Вятърът пращи в лицето ми,
стари образи в сърцето ми,
сама сянката ще изгори,
ако другата не се присъедини.
Лични мигове от океана,
радост и болка разпиляна,
от водата погледа се замъгли
и остави всичко настрани.
Гмуркам се без въздух да поема,
без малко живот с мен да взема,
защото моят живот е във водата,
в миговете със агония крилата.
Разравям бавно мокрия пясък,
защото не се чува моя крясък,
намирам кристал в дълбините,
с него пиша по равнините.
No comments:
Post a Comment