Надежда

Горчиви сълзи безспир

не ми дават покой и мир,

болка, безсилие и ярост,

обезобразена младост.

Усещане за наближаващ крах,

разрушение, превръщащо ме в прах,

черна роза без бодли

торнадото ще усмири.

Мантия на силен магьосник,

безкраен реторичен въпросник,

никой не изважда тези ножове,

всички живеят в света лъжовен.

Отивам в съня при чудовището,

надявам се силно, но защо

след цялото търсене избяга от мен,

не ме покоси, остави ме в плен?