Отново пред огледалото стоя и в стари спомени бродя,
мъртви и живи образи, които не мога да разгоня
И дори да успея със звуците да се спогодя,
пак ще искам аз из тях да се разходя.
В огледалото това същество стои и ме гледа,
седя пред него, напълно безжизнена и бледа,
виждам очите, в които никой не смее да се вгледа,
защото всеки се страхува живота си да преразгледа.
Желанието за еднаквост е разпространяваща се проказа,
не мога да се спра, към нея изпитвам омраза,
никой не го е грижа старата душа какво предсказа
и всяко огледало, което видях, точно това доказа.
Сред тези отражения има толкова много фантастика,
изпълнена с красота, загадъчност и пластика,
само ако можехме да вникнем в тази белетристика,
нямаше да сме толкова далеч от всякаква мистика.
No comments:
Post a Comment