Мисля, че си спомням, наричаше се радост,
незнайно защо, зароди се у мен,
внезапно моята загубена младост,
прероди се във този ден.
Зашеметена, по въздуха стъпвам,
с усмивка питам се дали е
опасно тъй силно да изтръпвам,
а сърцето ми бие ли бие.
Всичко поглеждам със нови очи,
различен свят, изпълнен с красота,
светлината ме топли с нови лъчи,
изградени от най-простата чистота.
Музиката, звучаща във ушите ми,
нежно ме гали, милва и ласкае,
в синхрон с нотите в гърдите ми,
знам, истинска радост това е.
Магията ме превзема, пренася,
гледа ме, но тя сляпа е,
питам я къде ли ме отнася,
а тя отвръща "навсякъде".
Очарована, внезапно осъзнавам,
че за мъките си благодаря,
че заради тях се озовавам
там, където мога да летя.
Оставям водата да ме вземе,
готова да се гмурна и удавя,
дори живота ми да отнеме,
знам, че ще си заслужава.
Аз спомних си, нарича се радост,
знам защо у мен се зароди -
за да прероди моята младост,
и в радост да ме превъплати!
