Ин и Ян, нощ и ден,
добро и зло, свобода и плен -
взаимно изключващи се,
но не и отблъскващи се.
Слънце и Луна,
огън и вода -
опозиции вечни,
близки и далечни.
Начало и край,
Ад и Рай -
не са веч задружни,
но са взаимно нужни.
Мракът от светлината зависи,
тъгата в радостта личи си.
Сливат ли се порок и добродетел,
или унищожават се до пепел?
От пълните противоположности
раждат ли се нови възможности,
стават ли недъгави и грозни,
наместо нежни и виртуозни?
Няма никакво значение
от човешкото притеснение,
чувствата силни се вричат,
че + и - се привличат.
No comments:
Post a Comment