Аз ще знам, но в знанието не ще се препъна,
ще се крепя и в блатата няма да затъна,
и докато вий се храните с калта позната,
аз ще гладувам, но ще пия амброзия свята.
Ще танцувам и краката ми не ще се уморят,
ще ви гледам, но очите ми няма да прегорят
ни към присмеха на гласовете ви презрени,
ни към емпатията, с която малцина са дарени.
Докато давам тез обещания свои, клети,
приемам блюдата, от вас грубо заклети
да бъдат отричани, невидими, даденост,
приемам ги да бъдат моята праведност.
No comments:
Post a Comment