Неговите ярки очи засмени
оставят моите поробени,
очите на дяволът ангел,
очите на висш архангел.
Всяко докосване небрежно
оставя съзнанието ми безметежно,
кара тялото ми да гори,
искайки и него да изпепели.
Неговата слънчева усмивка
дава на душата ми почивка,
озарява мрака на нощта,
гони от мен немощта.
Мислите ми от него са превзети,
аз бера несъществуващи букети.
Ах, каква дяволска агония!
Ах, каква ангелска хармония!
No comments:
Post a Comment