Смъртни

Да имаш крила и някой да ти ги върже,

да плачеш и той сълзите ти да бърше,

лекия вятър да очакваш и следиш,

безпомощно желаейки да отлетиш.

Цветето току-що посадено,

от бурени почти напълно задушено,

без вода и слънце се задушава

и неусетно в бурен се преобразява.

Снежният човек във двора,

зловещият студ му е опора,

последната снежинка щом прелети,

той на бяла кал ще се стопи.

Духовна и материална - смъртта

е навсякъде около теб в бита,

и без да я виждаш и зовеш,

тя ще те вземе, не ще я спреш.

Снежният човек във двора

моли се за своята опора,

последната снежинка прелетя

и убивайки го, слънцето изгря.

Цветето току-що посадено,

от бурените веч е задушено,

без вода и слънце се задуши

и неусетно в бурен се преобрази.

Ти имаш крила и някой ти ги върза,

от сълзите ти той уплаши се и побърза

да си тръгне докато вятъра следиш,

безпомощно желаейки да отлетиш.