Невидима

Упорито в мрака крепя се,
не му се давам, държа се
за дъгата бледа във небето,
прикривайки се в битието.
Пазя се зорко и търпеливо,
мълча шумно и горчиво,
а горчивината не помага,
че душата ми е на прага
като малка да се скърши,
че енергията ми свърши.
Крехка и слаба аз линея,
за опора немощно лелея,
за вълната, която ще ме
обгърне и ще ме спре
да се удавя неуловимо
във всичко непоправимо.