Смъртни

Да имаш крила и някой да ти ги върже,

да плачеш и той сълзите ти да бърше,

лекия вятър да очакваш и следиш,

безпомощно желаейки да отлетиш.

Цветето току-що посадено,

от бурени почти напълно задушено,

без вода и слънце се задушава

и неусетно в бурен се преобразява.

Снежният човек във двора,

зловещият студ му е опора,

последната снежинка щом прелети,

той на бяла кал ще се стопи.

Духовна и материална - смъртта

е навсякъде около теб в бита,

и без да я виждаш и зовеш,

тя ще те вземе, не ще я спреш.

Снежният човек във двора

моли се за своята опора,

последната снежинка прелетя

и убивайки го, слънцето изгря.

Цветето току-що посадено,

от бурените веч е задушено,

без вода и слънце се задуши

и неусетно в бурен се преобрази.

Ти имаш крила и някой ти ги върза,

от сълзите ти той уплаши се и побърза

да си тръгне докато вятъра следиш,

безпомощно желаейки да отлетиш.

Невидима

Упорито в мрака крепя се,
не му се давам, държа се
за дъгата бледа във небето,
прикривайки се в битието.
Пазя се зорко и търпеливо,
мълча шумно и горчиво,
а горчивината не помага,
че душата ми е на прага
като малка да се скърши,
че енергията ми свърши.
Крехка и слаба аз линея,
за опора немощно лелея,
за вълната, която ще ме
обгърне и ще ме спре
да се удавя неуловимо
във всичко непоправимо.

Бленувани думи

Действия и думи са в синхром

и не причиняват вече разгром,

под твоето крило в заслон

съм най-сигурна под тоз небосклон.

Съдбата човешка боготворя,

на тъмната материя благодаря

за сакралност преди да прегоря,

за тебе страстно аз горя!

Търпението се възнаграджава,

значими моменти обещава,

мъката в обичта си заслужава,

любовта винаги побеждава!

Сакрални думи

Имам нещо на сърцето,

но насила му налагам вето.

В няколко стиха ще го поместя,

от устните си за да го изместя.

То на гърдите ми тежи,

като облак над мен кръжи,

в гърлото ми ме задушава,

за прибързаност ме порицава.

Моето вечно нетърпение,

е и вечното ми съгрешение,

казаното не мога да върна,

от думите си не ще се отвърна.

Като най-сладкия мед

са чувствата ми към теб,

като водата след това

са мъчните ми слова.

Сълзи текат, а ти не знаеш

колко трудно е да гадаеш:

защо се чувствам тъй сама

и докога ще съм така?

Аз нямам право да очаквам,

затова нетърпеливо изчаквам

да видиш какво виждам сега,

да не бъда вече никоя...

Беше

Лека, призрачна и красива -

една горска самодива!

Несиметричност, дефекти и простота -

можеш ли да видиш красота?

Питам в стихотворение прозаично -

сляп ли си за всичко различно?

Ще хванеш падаща звезда,

но няма да съм аз това!

Аз ще падна и угасна,

но при теб не ще порасна.

Последни думи

Първи думи - сърцето ми препуска,

не кръв, а огън то изпуска.

Сливат ми се "нощем' и "денем",

защото ти бе близо до мене.

Толкова пъти горчиво не сполучих,

но урока си така и не научих:

да не издавам чувства мои,

да си ги пазя свои.

Цели вечности аз пропилявах

сама и себе си опознавах.

И за какво след истината тичах? -

За да може хората да ме отричат!

Зрънце мъдрост прогнило

ти ми връчи, тъй унило,

отричам мъдростта ти аз,

понеже ти отрече ме тогаз.

А за миг бях толкова щастлива,

трябваше да съм по-прозорлива:

само аз мога да обичам така

и сама аз съм си сега.

 

Сладка мъка

Ругай, бесней, съди ме,
че болка пак си причиних,
но моля, разбери ме,
че така болка ти спестих.

Мойто тежко удовлетворение
е да страдам, да гния и да тлея,
заради това грешно спасение
аз се боря, крепя и милея.

Прегърбена нося своя кръст,
кожата ми дълбоко разранява,
но нямам желание за мъст,
защото той ме възвисява.