Имам нещо на сърцето,
но насила му налагам вето.
В няколко стиха ще го поместя,
от устните си за да го изместя.
То на гърдите ми тежи,
като облак над мен кръжи,
в гърлото ми ме задушава,
за прибързаност ме порицава.
Моето вечно нетърпение,
е и вечното ми съгрешение,
казаното не мога да върна,
от думите си не ще се отвърна.
Като най-сладкия мед
са чувствата ми към теб,
като водата след това
са мъчните ми слова.
Сълзи текат, а ти не знаеш
колко трудно е да гадаеш:
защо се чувствам тъй сама
и докога ще съм така?
Аз нямам право да очаквам,
затова нетърпеливо изчаквам
да видиш какво виждам сега,
да не бъда вече никоя...
No comments:
Post a Comment