Незначителен

Незначителен за деня ми,

той яви се в съня ми.

Дълбоко от съзнанието тайно,

появи се съмнение омайно.

И този сън като други,

странни чувства пробуди.

Едва поела ново дихание,

съм с объркано съзнание.

Гледам го и не знам

как стигам все до там:

от незначителен в деня ми,

да се явява в съня ми.

Вещици

Нека мине времето, да не остави следа

от грозното нещо, което сторих сега,

нека не бъдат чути думите смешни,

да не бъдат заклеимени те грешни.

Нека се сбъдне червеното мастило,

без да увисна на сивото бесило.

Нека самодивите да ме разберат,

наместо хората да ме опорочат.

Нека думите ми да са естествена близост

за ангелско чудо, не за срамна низост.

О, нека мине времето, да не остави следа

от грозното нещо, което сторих сега!

Защо?

Колкото и да се заблуждавам,

все сама с истината оставам,

колкото и с разума да разсъждавам,

все на сърцето си се предавам.

Де да можех да го отрека, но то

противи се и пита ме защо

тупти тъй силно и какво

би било това да е само.

С радост всичко бих заличила,

не знаейки как съм се отличила,

ни мъка, ни тъга бих си причинила,

ако знаех защо в теб съм се внедрила.

Magic

Voices you can't hear

screaming when no one's near,

asking 'Who is here?'

to feed from his fear.

Pictures from the past

who had never long to last

for which your eyes are vast

like a spell is being cast.

It's all there in the Book

which the future took,

demanding you to look

and get off the hook.

Светлина

Аз ще знам, но в знанието не ще се препъна,

ще се крепя и в блатата няма да затъна,

и докато вий се храните с калта позната,

аз ще гладувам, но ще пия амброзия свята.

Ще танцувам и краката ми не ще се уморят,

ще ви гледам, но очите ми няма да прегорят

ни към присмеха на гласовете ви презрени,

ни към емпатията, с която малцина са дарени.

Докато давам тез обещания свои, клети,

приемам блюдата, от вас грубо заклети

да бъдат отричани, невидими, даденост,

приемам ги да бъдат моята праведност.

Дяволът ангел

Неговите ярки очи засмени

оставят моите поробени,

очите на дяволът ангел,

очите на висш архангел.

Всяко докосване небрежно

оставя съзнанието ми безметежно,

кара тялото ми да гори,

искайки и него да изпепели.

Неговата слънчева усмивка

дава на душата ми почивка,

озарява мрака на нощта,

гони от мен немощта.

Мислите ми от него са превзети,

аз бера несъществуващи букети.

Ах, каква дяволска агония!

Ах, каква ангелска хармония!

Черно-бяло

Ин и Ян, нощ и ден,

добро и зло, свобода и плен -

взаимно изключващи се,

но не и отблъскващи се.

Слънце и Луна,

огън и вода -

опозиции вечни,

близки и далечни.

Начало и край,

Ад и Рай -

не са веч задружни,

но са взаимно нужни.

Мракът от светлината зависи,

тъгата в радостта личи си.

Сливат ли се порок и добродетел,

или унищожават се до пепел?

От пълните противоположности

раждат ли се нови възможности,

стават ли недъгави и грозни,

наместо нежни и виртуозни?

Няма никакво значение

от човешкото притеснение,

чувствата силни се вричат,

че + и - се привличат.