Бленувани думи

Действия и думи са в синхром

и не причиняват вече разгром,

под твоето крило в заслон

съм най-сигурна под тоз небосклон.

Съдбата човешка боготворя,

на тъмната материя благодаря

за сакралност преди да прегоря,

за тебе страстно аз горя!

Търпението се възнаграджава,

значими моменти обещава,

мъката в обичта си заслужава,

любовта винаги побеждава!

Сакрални думи

Имам нещо на сърцето,

но насила му налагам вето.

В няколко стиха ще го поместя,

от устните си за да го изместя.

То на гърдите ми тежи,

като облак над мен кръжи,

в гърлото ми ме задушава,

за прибързаност ме порицава.

Моето вечно нетърпение,

е и вечното ми съгрешение,

казаното не мога да върна,

от думите си не ще се отвърна.

Като най-сладкия мед

са чувствата ми към теб,

като водата след това

са мъчните ми слова.

Сълзи текат, а ти не знаеш

колко трудно е да гадаеш:

защо се чувствам тъй сама

и докога ще съм така?

Аз нямам право да очаквам,

затова нетърпеливо изчаквам

да видиш какво виждам сега,

да не бъда вече никоя...

Беше

Лека, призрачна и красива -

една горска самодива!

Несиметричност, дефекти и простота -

можеш ли да видиш красота?

Питам в стихотворение прозаично -

сляп ли си за всичко различно?

Ще хванеш падаща звезда,

но няма да съм аз това!

Аз ще падна и угасна,

но при теб не ще порасна.

Последни думи

Първи думи - сърцето ми препуска,

не кръв, а огън то изпуска.

Сливат ми се "нощем' и "денем",

защото ти бе близо до мене.

Толкова пъти горчиво не сполучих,

но урока си така и не научих:

да не издавам чувства мои,

да си ги пазя свои.

Цели вечности аз пропилявах

сама и себе си опознавах.

И за какво след истината тичах? -

За да може хората да ме отричат!

Зрънце мъдрост прогнило

ти ми връчи, тъй унило,

отричам мъдростта ти аз,

понеже ти отрече ме тогаз.

А за миг бях толкова щастлива,

трябваше да съм по-прозорлива:

само аз мога да обичам така

и сама аз съм си сега.

 

Сладка мъка

Ругай, бесней, съди ме,
че болка пак си причиних,
но моля, разбери ме,
че така болка ти спестих.

Мойто тежко удовлетворение
е да страдам, да гния и да тлея,
заради това грешно спасение
аз се боря, крепя и милея.

Прегърбена нося своя кръст,
кожата ми дълбоко разранява,
но нямам желание за мъст,
защото той ме възвисява.

 

Рана

Всяка нощ е една цяла вечност,
пълна с блян и безсърдечност,
всеки миг, далеч от моя сън,
е далеч от това, което съм.

Ти си надеждата, светлината,
разораната почва, позната.
Мислите ми необуздани,
бодлива роза ги брани.

Дори кръвта възлюбена,
да изтече погубена,
червеното ще ме крепи,
синьото ще ме сломи!

Думи

Мълча пред вас, вечните деца,

крия порока пред невинните лица,

а думи винаги има в ума ми,

чакат падението на трупа ми,

те шепнат, понякога крещят,

силно се смеят, тихо сълзят,

че им забранявам да се изявяват,

защото тленен хаос ще причиняват.