Рана

Всяка нощ е една цяла вечност,
пълна с блян и безсърдечност,
всеки миг, далеч от моя сън,
е далеч от това, което съм.

Ти си надеждата, светлината,
разораната почва, позната.
Мислите ми необуздани,
бодлива роза ги брани.

Дори кръвта възлюбена,
да изтече погубена,
червеното ще ме крепи,
синьото ще ме сломи!