Сълзи

Колко чисто нещо е сълзата,
прозрачна, свежа като росата,
отразява истинно душата,
разтапя на хората сърцата.

Сълзи на необуздана радост,
или на мъчна тягост,
стичащи се с нежна вялост,
внушавайки мека благост.

Малки кристалчета се стичат,
тихо по бузите тичат,
рязко на емоции обричат
тез, които в емоции се вричат.

Свобода

Политнах аз към небесата,

гледам под мен гората.

От гората съм освободена,

за небето съм родена!

В режим на изчакване

До кога ли в чакане аз

ще прекарвам всеки час?

До кога теб ще желая

докато празно мечтая

да изпълниш ти живота ми,

"живот" му викаха, нали?

Чувствам, че душата ми линее,

виждам, че тялото ми слабее,

знам, че няма да успея

тебе пак да преживея.

Ти - така близо до духа ми,

но тъй далече от плътта ми,

ти ме гледаш как умирам,

ти знаеш, че не намирам

смисъл да се боря вече,

щом ти си тъй далече,

но въпреки това не правиш

нищо за да се поставиш

на мое място и да разбереш,

че с теб и живота ми ще отнесеш,

сякаш искаш да ме няма,

да бъда в сълзи аз обляна.

Нима това чакаш всеки ден,

да се отървеш ти от мен?

Нима живота ми не струва,

докато за твоя се жертвувам?

Изненада

Докъде стигнах от глупост аз - 

да се мъча грешна в този час,

да тлея тъжно във мизерия,

да гния грозно във безвремие.

Сълзите горчиви от очите ми

стичат се чак до гърдите ми,

обрекох душата си на мъка,

на поредната несполука.

Всеки стон, всеки вик от мен

е за тебе всеки черен ден,

всеки нервен поглед блед

теб ще търси винаги навред.

И дори наште сенки разделени,

както телата ни изпепелени,

по отделно да изстинат,

тез чувства не ще отминат!

Раздвоение

Като Хамлет на Шекспир
задавам си аз въпроси,
не мога да намеря мир,
докато Смъртта главата ми не окоси.

Като Яворов със своята песен,
чувства бушуват в душата ми,
живота нещастие ми натресе,
но остави живи сърцата ни.

Абсурд

Ах, вие сте толкова прости!

Пропити с глупост до вашите кости,

пропит е с баналност вашият живот,

не гледате вий към светлия небосвод.

Защо ми се налага с вас да пребивавам?

Защо аз глупостта ви осъзнавам?

Надарена ли съм, или проклета,

че празнота да виждам съм заклета?

Нечий грях ли аз изкупувам,

че в немирието не мога да мирувам?

Кой се е подиграл така с мен,

да страдам аз всеки ден?

Възможно ли е да сте толкова слепи?

Защо от вас красотите са взети?

Къде е вашата хуманност?

Внушена ви е плашеща измамност,

че сте по-висши, по-зрели,

че птиците за вас са пели,

докато всъщност сте грубо ограничени,

нисши, жестоки, от осезание лишени!

Вие от нищо не се интересувате,

никога нищо не бленувате,

вие подминавате живота ей така,

без да вкусите от неговата красота,

мислейки си, че всичко сте видели,

мислейки си, че песента си сте изпели,

докато всъщност гласа ви грозно грачи,

е, аз не искам заради вас да плача!

Фалш

Загнезди се в сърцето самотата

и необясним страх ми причинява,

събуди в съзнанието празнотата,

моята параноя да задоволява.