В режим на изчакване

До кога ли в чакане аз

ще прекарвам всеки час?

До кога теб ще желая

докато празно мечтая

да изпълниш ти живота ми,

"живот" му викаха, нали?

Чувствам, че душата ми линее,

виждам, че тялото ми слабее,

знам, че няма да успея

тебе пак да преживея.

Ти - така близо до духа ми,

но тъй далече от плътта ми,

ти ме гледаш как умирам,

ти знаеш, че не намирам

смисъл да се боря вече,

щом ти си тъй далече,

но въпреки това не правиш

нищо за да се поставиш

на мое място и да разбереш,

че с теб и живота ми ще отнесеш,

сякаш искаш да ме няма,

да бъда в сълзи аз обляна.

Нима това чакаш всеки ден,

да се отървеш ти от мен?

Нима живота ми не струва,

докато за твоя се жертвувам?