Изненада

Докъде стигнах от глупост аз - 

да се мъча грешна в този час,

да тлея тъжно във мизерия,

да гния грозно във безвремие.

Сълзите горчиви от очите ми

стичат се чак до гърдите ми,

обрекох душата си на мъка,

на поредната несполука.

Всеки стон, всеки вик от мен

е за тебе всеки черен ден,

всеки нервен поглед блед

теб ще търси винаги навред.

И дори наште сенки разделени,

както телата ни изпепелени,

по отделно да изстинат,

тез чувства не ще отминат!