Вампирът

Днес аз оплаквам съдбата си,
днес аз погребвам душата си,
полагам сърцето ми да спи,
сънят болката ще утеши.

Поканен си на погребението,
прикрито зад забавлението,
ела при гроба ми загадъчен,
само ти си ми достатъчен.

Искам сънят да ме спаси,
но вече и сън не ме лови,
само в сънищата те виждам,
в тях към теб прииждам.

Не ще ме видиш ти навреме,
не ще споделиш мойто бреме,
не ще видиш как драпам
да ме измъкнеш от трапа.

На гроба ми сълза не ще пророниш,
добра дума за мен не ще отрониш,
ти си ми до болка непознат,
като скулптор велик, но сакат.

Ето, сега сълзите си събирам
и гледайки те, си отивам,
ранно слънце ме връхлита
и самолетът... излита...