Като призрак черен,
кръжащ далеч от мене,
на призрак верен,
криеш се безмълвно денем.
Вековната ти душа
носи очи на слепец!
Всеки ден руша
моя скъпоценен младенец.
Сънищата са си мои,
тях не можеш да подчиниш,
правя множество завои,
в мен за да се внедриш.
Ще хвана ръката ти
и под дъжда ще се разходим,
ще слушам словата ти,
докато в съня ми бродим.
Ще танцувам с теб,
очите ти ще горят плътта ми,
ще замръзна в лед,
а ти ще наследиш нощта ми.
No comments:
Post a Comment