Загубена пътека

Чувам гласа ти някъде зад мен,

провлачват се часовете ден след ден,

забрави ме ти, остави ме сама,

тръгна си без да оставиш следа.

Кога ще се върнеш ти обратно?

Ще ме оставиш ли загубена безвъзвратно?

Не те усещам някъде наблизо.

Усещаш ли ти моя призив?

Без теб изпадам във забрава,

живота ми напуска всякаква забава,

какво объркване в моето съзнание,

липса на нов чар и обаяние.

Не знам вече как да те върна,

как тъгата в радост да превърна,

стихове отправям аз към теб, любима моя,

силно се надявам ти да чуеш воя,

призовавам те пак да ме поведеш,

искам на мен пак да се отдадеш.

Липсва ми блясъка и цветовете,

липсват ми надеждата и световете,

няма я увереността и мечтата

за топли ветрове във косата,

върни ми всичко това и ме събуди,

от този мрачен сън ти ме върни.

На теб разчитам, теб те моля,

викам те аз като Неволя,

помогни ми пак решетата да разбивам,

научи ме как цветята да поливам,

твърде дълго спа под снега студен,

внушавайки си, че за това е роден.

Нека ръката ми искри да пали,

нека дъха ми да фучи като хали,

всичко, само в мен да се вселиш,

в сърцето ми да се внедриш.