Творчество

Лилава магия скрита,

червена жизненост впита,

синя радост в душата,

непозната прелест крилата

само чакат да ги отключиш

и нови светове да получиш.

Дарба отгоре дадена,

но тъй сляпо изоставена,

към нея посегнеш ли ти,

успокой се и се приготви,

защото после няма да заспиш,

започнеш ли веднъж да твориш.

Лилава магия открита,

синя жизненост впита,

червена радост в душата,

позната прелест крилата

вилнеят, понеже ги отключи

и нови светове получи.

Uniformity

The words that I say

are coded in my DNA.

No matter what I pray,

today is the same as yesterday.

Мъртва прах

Сред полето се разхождам безцелно,

всеки ден все по-лежерно.

Измежду цветята трън намирам,

заради него в спомени замирам:

Как веднъж полето аз подминах,

погледнах сляпо и си заминах,

как съжалявах за тази грешка,

че оставих го за една забежка.

Толкова ново, а толкова познато,

от ден на ден все по-легато.

Мирна война в душата,

бурни вълнения в сърцата.

Красота в полето искам да садя,

уют и вечност да градя.

Полето мой дом искам да направя,

улицата студена да забравя.

Със смях и сълзи нови класове,

няма нужда от други светове,

защото тук, в мен е полето

и то храни ми сърцето.

Тъй внимавам да не настъпя,

грешно пак да не постъпя,

класовете никога да не умрат,

краищата на полето да не се съзрат.

Едно парче земя безкрайно,

едно чувство, завинаги трайно,

едно прелестно поле,

събрано в голятомо сърце!

Спонтанност

Искам времето да спре

и всичко да остане такова, каквото е.

Искам пясъчният часовник да се обърне

и миналото назад да върне.

Искам щастието да ми е познато,

искам детството да остане свято.

Искам радостите да се повторят,

вратите към кошмарите да се затворят.

Бяло знаме

О, смъртни, не идвайте при мен,

аз избрах самотата в този ден.

Душите нека бъдат моя компания,

далеч от човешките занимания.

Разума изключен, сърцето цяло,

духа включен, тялото вяло.

Вън от суетата на плътта,

в спокойствието на нощта.

Безвремие нека ме обгърне,

в самодива да ме превърне.

Тленните дни да се преброят,

блатните вопли да се забранят.

Защо да понасям реалността,

вместо да приема прелестта

на едно вълшебно въображение,

без тъги и оскърбление?

Защо да ходя по земята?

Защо не разперя крилата?

Над повърхността да полетя,

нови светове да сътворя.

С думи времето не пилея,

мелодия красна ще запея.

Музиката се крие в тишината,

цветовете са във тъмнината.

Плътта е проста, загърби я!

Душата чиста, прегърни я!

Магията е визуализация,

пречи таз цивилизация!

Жестокостта ме потресава,

глупостта ме отвръщара!

Съвършенството няма да се приключи,

ако всичко човешко не се изключи!

Зимен дворец

Леки снежинки ефирно летят,

падат на кожата ми и не се разтапят,

като пеперуди тихо прахтят,

сърцето ми във сън потапят.

В ледения дом бестящи искри,

да ги съзерцаваш и да не разбереш,

топлината нож в гърба ми заби,

леда го излекува без да го спреш.

Студа нежен като любовник,

обгърнал силно душата ми,

сковал предан като бунтовник,

здраво държи ръката ми.

В този храм на хармонията,

вечно тъй недосегаем,

звучи кристална симфонията

за всичко, което желаем.

Fear Of The Unknown

How far can I be pushed towards this,

to stare upon the scary black abyss,

not knowing what details do I miss?

This darkness and fear give me no bliss.

Even when they lighten up the trap,

they put more worries in my lap.

The abyss is deep, I can not wrap

my thoughts in silent peaceful nap.

Don't know how to cope with these stuff,

doomed always to know but never enough,

always to drown in the deep slough,

always to sound like I joke and bluff.