Сред полето се разхождам безцелно,
всеки ден все по-лежерно.
Измежду цветята трън намирам,
заради него в спомени замирам:
Как веднъж полето аз подминах,
погледнах сляпо и си заминах,
как съжалявах за тази грешка,
че оставих го за една забежка.
Толкова ново, а толкова познато,
от ден на ден все по-легато.
Мирна война в душата,
бурни вълнения в сърцата.
Красота в полето искам да садя,
уют и вечност да градя.
Полето мой дом искам да направя,
улицата студена да забравя.
Със смях и сълзи нови класове,
няма нужда от други светове,
защото тук, в мен е полето
и то храни ми сърцето.
Тъй внимавам да не настъпя,
грешно пак да не постъпя,
класовете никога да не умрат,
краищата на полето да не се съзрат.
Едно парче земя безкрайно,
едно чувство, завинаги трайно,
едно прелестно поле,
събрано в голятомо сърце!
No comments:
Post a Comment