Нежност, коприна и кашмир...

Далеч във дълбините на моето съзнание

се крие едно тъй запомнено създание,

зова го аз, сърцето ми към него тича,

а то ме блъска, мрази ме и ме отрича.

Гледам го сега как ме доближава,

знаейки, че съществото ми притежава,

усещам вече уханието на магия,

давам му ръката си - "Вземи я!",

но то обидено отказва и си отива,

вълната от сълзи не чака и залива

всичко, което създадохме за миг,

без да получим искрен отклик...

***

Но не, то размисля и се връща,

поема ме и ме прегръща,

умовете ни бързо се опияняват,

един друг лудо се желаят,

очите гледат превъзбудени,

ръцете ни играят влюбени,

устни сключени, езици сплетени,

както краката ни преплетени,

сърцата ни в един ритъм бият,

телата ни едно от друго пият,

искри се палят и кръстосват

където кожите ни се докосват,

сълзите завинаги са далече,

няма никаква обида вече,

само нежност, коприна и кашмир,

силна страст и ласки безспир...

***

О, сън, тъй мъчителен, зловещ,

тялото изгаря в черна пещ,

душата на кръст разпъната,

от прекрасен демон целуната,

всичко боли, щом спра да блуждая

и, че само сън това е, осъзная.

Всъщност то при мен не се върна,

като малко дете гръб ми обърна,

гледайки назад, напред върви,

говорейки ми, то мълчи,

не разбирам аз какво от мен желае,

ах, какво чудно създание това е...

Изречение

Ума ми пълен с думи излишни,

сърцето кървящо от чувства лишни,

душата мълви спомени скришни

за моменти сакрални и предишни.

Слънчоглед

Със отвращение гледа,

обиден ни е слънчогледа,

разочарован, оскърбен,

навел глава опечален.

Безброй тъжни цветове,

като птици без криле,
в поле от смърт крещяща

за помощ летяща.

Поле от стотици

объркани главици,

в различна посока всяка,

но не и към светлината.

Има някои нови,

млади, но готови

да сведат очи кафяви

и косици русоляви.

Природата ни отмъщава,

ето как ни възнаграждава,

обиден ни е слънчогледа,

той веч към слънцето не гледа!

Заглавие

След като гробаря ме зарие,

и плътта ми мъртва изгние,

какво ще остане от мен?

Думи, заробени в плен,

изповеди тъжни, неразбрани,

стихове от мрак изковани,

рими със скръб пропити,

стонове дълбоко скрити...

Това ще оставя аз за вас,

като дар във смъртния ми час!

Първо писмо

Мисля, че си спомням, наричаше се радост,

незнайно защо, зароди се у мен,

внезапно моята загубена младост,

прероди се във този ден.

Зашеметена, по въздуха стъпвам,

с усмивка питам се дали е

опасно тъй силно да изтръпвам,

а сърцето ми бие ли бие.

Всичко поглеждам със нови очи,

различен свят, изпълнен с красота,

светлината ме топли с нови лъчи,

изградени от най-простата чистота.

Музиката, звучаща във ушите ми,

нежно ме гали, милва и ласкае,

в синхрон с нотите в гърдите ми,

знам, истинска радост това е.

Магията ме превзема, пренася,

гледа ме, но тя сляпа е,

питам я къде ли ме отнася,

а тя отвръща "навсякъде".

Очарована, внезапно осъзнавам,

че за мъките си благодаря,

че заради тях се озовавам

там, където мога да летя.

Оставям водата да ме вземе,

готова да се гмурна и удавя,

дори живота ми да отнеме,

знам, че ще си заслужава.

Аз спомних си, нарича се радост,

знам защо у мен се зароди -

за да прероди моята младост,

и в радост да ме превъплати!

Inner thoughts

The skin, so young and fresh

is now just wounded flesh,

left for the advancers

with questions and their answers.

The value of sin

is found within,

sin from committing no crime

in the battle of time.

Nocturne

We dance, so enchanting,

our bodies move, slanting,

music caresses our skin,

notes sound within...

The floor underneath is waiting,

the audience is baiting

to hear the words of sharp

in the score of the harp...

Doesn't matter what I pray,

it's not going to change the way

you look at me, slanting,

as my mind moves, enchanting...